Имало едно време... както започват приказките :) 

В БГ съзнанието ни се появи една закономерна връзка – децата от големия град си нямат баби на село, а бабите от българското село имат нужда да си предадат приказката на деца. 

И така се родиха поредица от продукти – пътувания, я които водим деца от града на село – където да усетят какво е да щуруваш на воля, да гониш кокошките из поляните, а и да научиш за носиите, за обичаите, за детсвото на бабите, а и някоя баба да те нарече „мике“ или „чедо“ и да ти поговори на диалект, но някак топло и по нашенски. 

Първите села, които радушно приеха идеята за зимна приказка – „Коледа – на гости при баба“ през далечната 2013 година бяха Витановци, Мещица, Драгичево, а  по-късно и Богдановдол. Благодарим им, че имат баби – дейни и свежи и търкулнаха децата ни из чергите върху сламата та да усетят аромата български и да им трепнат сърчицата в ритъма на коледните песни, засукаха вълната из сурвачките, хапнаха постните сарми и ошав. Трогващо беше когато възрастните хора от селото чакаха автобусите с деца да пристигнат пред читалището, а първата година един дядо ми каза : „Мике, толкова детски глъч и смях не е имало из селото от когато ни закриха училището „ / училището е закрито преди повече от 40 години/. Децата са щатливи – тичат, викат, :) просто са деца и бабите щастливи има с кого да поговорят, да по творят, да си кажат заръките, да си предадат съветите......

Базирани на опита си открихме или то нас откри село ЗГУРОВО в област Кюстендил. Бабите бяха различни и дейностите други – месехме хляб, плетяхме кошници и рисувахме лъжици, но заряда си остана същия – обич и свобода, детство и житейска опитност, игри и забава. Тук няма да ви разказваме, а ще ви предадем съвета на Петър Дънов „ Не ми вярвайте, а опитайте“  - елате ни на гости, за да усетите атмосферата на българското село. Разрешено само за деца :)